Мегапроектът NEOM за зелен водород влиза в етап на комерсиално производство

Саудитската Арабия направи историческа крачка в енергийния преход, след като мегапроектът NEOM Green Hydrogen Project официално влезе в етап на комерсиално производство. Съоръжението, разположено в пустинята Табук на северозапад от страната, ще произвежда около 600 тона зелен водород дневно, което го прави най-голямата подобна инсталация в света. Общата инвестиция от 8,4 милиарда долара е резултат от партньорство между ACWA Power, Air Products и саудитската NEOM Company.

Зеленият водород се произвежда чрез електролиза на вода, захранвана изцяло от соларни и вятърни инсталации с обща мощност 4 гигавата. Целият продукт ще се преработва на място до амоняк, който след това ще се изнася към европейските и азиатските пазари. Air Products вече е сключила дългосрочни договори за доставка с купувачи от Германия, Нидерландия и Япония, на цени между 5,5 и 7 долара за килограм водороден еквивалент.

За България проектът NEOM има потенциални дългосрочни последици. В рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени над 350 милиона евро за развитие на водородни технологии до 2030 г. Институтът по обща и неорганична химия към БАН вече участва в европейски консорциум за изучаване на интегрирането на вносен амоняк в индустриалните процеси на Лукойл Нефтохим Бургас, където водородът се използва за хидрообработка на горивата.

Пристанище Бургас се очаква да играе ключова роля като входна точка за бъдещ внос на зелен амоняк от Близкия изток. Проектът за модернизация на терминала за течни химикали, финансиран частично от Европейската инвестиционна банка, ще позволи приемане на специализирани танкери с амоняк. Това е особено важно с оглед на стартиращия от 2026 г. европейски механизъм CBAM, който облага с въглероден данък вноса на материали с висок въглероден отпечатък.

Геополитически NEOM представлява опит на Саудитска Арабия да диверсифицира икономиката си извън нефта, в съответствие с Vision 2030 на престолонаследника Мохамед бин Салман. Това поставя страната в директна конкуренция с Австралия, Чили и Мароко, които също развиват мащабни водородни проекти. Аналитици от Bloomberg NEF прогнозират, че световното търсене на зелен водород ще достигне 75 милиона тона до 2030 г., от които около 30% ще се покрият от вносители в ЕС.

Българското правителство, чрез Министерството на енергетиката, обмисля стратегия за водородна икономика, която да позиционира страната като транзитна точка между Близкия изток и Централна Европа. Газопреносната система Булгартрансгаз вече участва в проучвания за технологичното адаптиране на тръбопроводите за смесено пренасяне на природен газ и водород до 20%, което би било важна стъпка към изграждането на южноевропейски водороден коридор.