Забавяне на електромобилите: рафинериите ревизират нагоре прогнозата за бензина през 2026 г.
Глобалните рафинерии повишават прогнозите си за търсенето на бензин през 2026 г. поради забавяне в продажбите на електромобили в Европа и САЩ.
Изненадващо забавяне в темпото на електрификация на автомобилния парк в Европа и Северна Америка принуждава големите рафинерийни компании да ревизират нагоре прогнозите си за търсенето на бензин и дизел през 2026 г. Според доклад на S&P Global Commodity Insights, ръстът на продажбите на електромобили в ЕС се очаква да бъде едва 12% през тази година, в сравнение с прогнозираните преди година 24%. Това е резултат от премахването на държавните субсидии в Германия, Франция и редица други страни.
Конкретно, Shell, BP и TotalEnergies повишиха очакванията си за маржовете на рафиниране в Европа с около 1,5 долара за барел, докато Saudi Aramco и Reliance Industries увеличиха експортните си планове за бензин с висок октаново число към европейските пазари. Аналитиците на JPMorgan очакват общото световно търсене на петрол да достигне 105 милиона барела дневно през 2026 г., с прогноза за продължаващ ръст до 2028 г., преди да настъпи реален пик.
За България ситуацията е особено показателна. Регистрациите на нови електромобили в страната достигнаха едва 4 200 единици през 2025 г., което представлява около 6% от пазара, далеч под европейския среден процент. Основните причини са недостатъчната зарядна инфраструктура извън столицата, високите цени на електромобилите и слабата покупателна способност. Това означава, че Лукойл Нефтохим Бургас ще запази значими маржове от продажба на бензин и дизел на вътрешния и регионалния пазар.
Рафинерията в Бургас, която произвежда около 1,1 милиона тона бензин годишно, осъществява значителна част от износа към съседни пазари – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Албания. При по-високи европейски маржове, експертите очакват, че приносът на рафинерията към брутния вътрешен продукт ще нарасне с около 0,3 процентни пункта през 2026 г. Това е добра новина за фискалната политика на правителството, тъй като акцизите върху горивата осигуряват над 4,2 милиарда лева годишно за хазната.
Същевременно се появяват и предизвикателства. ЕС наблюдава внимателно процеса на премахване на двигателите с вътрешно горене до 2035 г. и активно работи по Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR), който задължава държавите членки да изграждат бързи зарядни станции на всеки 60 км по основните магистрали до 2030 г. България е в забавено изпълнение на тези цели и Европейската комисия вече започна процедура за нарушение.
За българския потребител забавянето на електрификацията означава, че традиционните горива ще останат основният източник на енергия за транспорта най-малко до средата на следващото десетилетие. Анализ на КНСБ показва, че средното българско домакинство харчи около 14% от месечния си доход за горива – една от най-високите стойности в ЕС. Това поставя сериозни социални и икономически въпроси пред правителството, особено при евентуално покачване на цените при високи маржове на рафинериите.
